За манати репортер, който го покриваше, Франсис винаги е бил изненада

Кардинал Хорхе Марио Бергоглио от Аржентина беше моят избор да бъде определен за папа. Греших.

беше 2005 година, а аржентинският кардинал, южноамерикански йезуит, прочут с карането на рейса, маркира доста от кутиите, за които църковните специалисти ми споделиха, че би трябвало да се изпълнят, с цел да придвижа църквата напред. Вместо това Колежът на кардиналите избра архиконсервативния Джоузеф Ратцингер, който стана папа Бенедикт XVI. Когато, осем години по -късно, рапортувах за различен конклав и още веднъж застанах на площада на Свети Петър, разгледайки цвета на дима, изтичащ от Сикстинската параклис, взех решение, че аржентинският кардинал е станал прекомерно остарял, с цел да бъде топ претендент. Отново сгреших.

Кардинал Бергоглио, който взе името папа Франциск, първият, който направи това в историята на църквата, беше папа на изненади. През десетките години го обгърнах, от деня на изборите му до деня на гибелта му в понеделник, той държеше църквата, която води, светът, за който се интересуваше толкоз доста, и репортерите, които го последваха на пръстите на краката. I covered him in unexpected destinations — Mongolia, Iraq, Myanmar — where he drew attention to humanitarian plights that were off the global radar.

One ​​indelible image for me in my years covering Pope Francis was seeing him visibly moved, his voice tight, as he came face to face in Bangladesh with members of the Rohingya етническо малцинство, претърпяло голямо гонене. За мен този заби у дома какъв брой доста се грижеше Франсис за тежкото състояние на мигрантите, разселените жертви на войната и най -забравените и маргинализирани измежду нас, без значение от тяхната вяра. За него страданието им беше същинско.

В папския аероплан той беше елементарен човек с положително възприятие за комизъм, по-добре в пресата на пресата, в сравнение с всички претенденти за президент и президенти, които бях обхванал. Във Ватикана той ме изненада с директорски жанр, че критиците му считат за толкоз сложни, че да са властнически и дарба да заобиколят клопките на институция, построена да забави нещата. В други моменти той ме зашемети с очевидната си колебливост, като пускаше значими решения, като да вземем за пример да разреши на някои по-възрастни, омъжени мъже да служат като свещеници на отдалечени места.

Накратко, Франсис в никакъв случай не беше предвидим.